Ще се опитам набързо да нахвърлям отправните точки на нашето пътуване в Румъния това лято. Непосредсвено преди тръгването знаехме много малко за Румъния, да не кажа нищо. Бях чувал, че Карпатите са красива планина. Рових се в интернет, но отзивите бяха противоречиви. Споделихме с един приятел, а той каза да внимаваме, че друг негов приятел се върнал "по джапанки" от Румъния. За голям късмет в последния момент на писанията ми в едни форум откликнаха двама младежи, които няколко седмици по-рано бяха направили точно това, което ни се искаше и на нас. Ето линк към тяхния фотоалбум. Всъщност тяхното пътуване беше точно в стила, в който аз се изявявах в близките години - казвам с малко завист, защото нашето се получи по-различно. Не че ни беше зле.

Първата отправна точка беше Сибиу. Този град е бил Европейска столица на културата през 2007г. Букорещ не ни интересуваше особено, а и на картата пътят през Видин изглеждаше значително по-къс. Въпреки това установихме, че от писалите в интернет всички бяха предпочели маршрута през Русе и след това Букорещ. Затова си казахме, че след като те са направили така, вероятно са имали нещо наум - може би пътищата от тази страна са по-лоши или се чака за продължително за ферибот.Така в крайна сметка тръгнахме за Русе.

Първата вечер преспахме в село Иваново - на 20-на километра от Русе, където се отбихме да разгледаме Скалните манастири. Нощувката в селска къща ни излезе по 12лв. (цитираните цени са според както си ги спомням) - макар че жената си направи устата за 15. Условията не бяха крайно лоши - имаше баня с топла вода. Домакините - възрастни мъж и жена се опитаха малко прозрачно да разиграят гостоприемство, но струва ми се целта им беше да ни продадат вечеря и домашна ракия (наистина не лоша прасковена ракия, но път и той не я даваше евтино). Насочиха ни към крепостните останки край село Червен и пещерата Орлова Чука в посока Две Могили. Ние от своя страна обещахме да ги послушаме и неясно защо криехме, че отиваме в Румъния.

Преминахме границата без проблеми. Бяхме научили, че трябва да купим винетка от първата бензиностанция след границата, но се оказа, че нямат такива. Открихме също, че от езика им нищо не се разбира. Трябваше да комуникираме на английски. Научихме също, че винетка ще намерим едва в Букурещ.

Купуването на винетка от една от бензиностанция по пътя беше първото (и за щастие едно от малкото) неприятно преживяне. Вили даде 50 леи (което е около 30 лева) на касата и зачака да и върнат ресто. Двете, симпатични на вид млади продавачки, които отричаха да разбират англиски, така и не го направиха. Просто нямаше как да им възразим.