Василий Иванчук, най-добрият шахматист на Украйна и в момента 3-ти в световната ранглиста, може да бъде наказан за две години поради отказа му да бъде подложен на допинг тест след последния кръг на Шахматната олимпиада в Дрезден.

Самият Иванчук коментира: "Всичко това сякаш е пълно безумие. Но подобни спектакли понякога се случват в света, в който живеем. Аз просто си тръгнах, разcтроен след загубата на партията, без изобщо да слушам какво ми казва човекът, който виждах за първи път в живота си и идентичноста на който разбирам едва сега."

Ако наказанието бъде наложено на Иванчук, всички негови партии от Олимпиадата ще бъдат анулирани. Последното би довело до разместване в разпределенито на медалите (получените от САЩ бронзови медали ще бъдат дадени на Унгария)

Също така Украйна ще загуби престижната Купа Гаприндашвили, която получи за най-висок отборен резултат (мъжки и женски отбори) на Олимпиадата.

Малшансът на Украйна във връзка с Купа Гаприндашвили не се изчерпва само с това. По време на пътуването на отбора към къщи, профеят е бил сериозно повреден, а диамантът от короната му - откраднат. Купата е била пренасяна като ръчен багам с полет от Дрезден, но при смяната на полетите в Франкфурт е била прехвърлена в багажа. След презимяването откриват кражбата.

 Макар възможността за допинг контрол в шаха да бе оживено обсъждана, правилото беше прието от ФИДЕ преди олимпиадата. Необходимостта за това беше свързана с признаването на шахмата като олимпийски спорт от Международния Олимпийски Комитет.

Случаят с Иванчук не е прецедент в шаха. По време на Шахматната Олимпиадата през 2004 С. Прес (Нова Гвинея) и Б.Милер(Бермудски острови) биват признати за виновни и резултатите им незачетени, защото отказват да дадат проби за допинг тест. И в двата случая това се оказва катастрофално за представянето на отборите им.

Много от водещите шахматисти смятат, че Иванчук следва да бъде наказан, но не и отстранен. От ФИДЕ обаче са склонни да мислят, че именно отстраняването на Иванчук ще има назидателно въздействие над останалите шахматисти.

В края на  Олимпиадата Иванчук беше един от избраните на случаен принцип състезатели за допинг тест.

В последния кръг събитията се развиват драматично за отбора на Украйна. Отборът се нуждае от победа срещу САЩ, за да спечели златните медали в крайното класиране, равенство би им осигурило сребните, а загуба с 3:1 - бронзовите. Те обаче губят с 0,5:3,5.

 Именно загубата на Иванчук от Гата Камски оформя крайното 3,5:0,5.

 Разочарованието на Иванчук е огромно и той реагира емоционално. Според очевидци е трябвало да го възпират да не рита бетонната колона в залата. За нещастие точно в този момент бива извикан за допинг тест. Той обаче напуска без да е в състояние да слуша който и да е около себе си.

Ще се опитам набързо да нахвърлям отправните точки на нашето пътуване в Румъния това лято. Непосредсвено преди тръгването знаехме много малко за Румъния, да не кажа нищо. Бях чувал, че Карпатите са красива планина. Рових се в интернет, но отзивите бяха противоречиви. Споделихме с един приятел, а той каза да внимаваме, че друг негов приятел се върнал "по джапанки" от Румъния. За голям късмет в последния момент на писанията ми в едни форум откликнаха двама младежи, които няколко седмици по-рано бяха направили точно това, което ни се искаше и на нас. Ето линк към тяхния фотоалбум. Всъщност тяхното пътуване беше точно в стила, в който аз се изявявах в близките години - казвам с малко завист, защото нашето се получи по-различно. Не че ни беше зле.

Първата отправна точка беше Сибиу. Този град е бил Европейска столица на културата през 2007г. Букорещ не ни интересуваше особено, а и на картата пътят през Видин изглеждаше значително по-къс. Въпреки това установихме, че от писалите в интернет всички бяха предпочели маршрута през Русе и след това Букорещ. Затова си казахме, че след като те са направили така, вероятно са имали нещо наум - може би пътищата от тази страна са по-лоши или се чака за продължително за ферибот.Така в крайна сметка тръгнахме за Русе.

Първата вечер преспахме в село Иваново - на 20-на километра от Русе, където се отбихме да разгледаме Скалните манастири. Нощувката в селска къща ни излезе по 12лв. (цитираните цени са според както си ги спомням) - макар че жената си направи устата за 15. Условията не бяха крайно лоши - имаше баня с топла вода. Домакините - възрастни мъж и жена се опитаха малко прозрачно да разиграят гостоприемство, но струва ми се целта им беше да ни продадат вечеря и домашна ракия (наистина не лоша прасковена ракия, но път и той не я даваше евтино). Насочиха ни към крепостните останки край село Червен и пещерата Орлова Чука в посока Две Могили. Ние от своя страна обещахме да ги послушаме и неясно защо криехме, че отиваме в Румъния.

Преминахме границата без проблеми. Бяхме научили, че трябва да купим винетка от първата бензиностанция след границата, но се оказа, че нямат такива. Открихме също, че от езика им нищо не се разбира. Трябваше да комуникираме на английски. Научихме също, че винетка ще намерим едва в Букурещ.

Купуването на винетка от една от бензиностанция по пътя беше първото (и за щастие едно от малкото) неприятно преживяне. Вили даде 50 леи (което е около 30 лева) на касата и зачака да и върнат ресто. Двете, симпатични на вид млади продавачки, които отричаха да разбират англиски, така и не го направиха. Просто нямаше как да им възразим.